Увод
ЕС обръща голямо внимание на положението на хората с увреждания и въпросът за правната основа, върху която да изгради същинска политика на ЕС за хората с увреждания, става все по-важен.
Свързани с увреждания дейности за равните възможности за хората с увреждания започнаха преди много години – през 1959 г. в Съвета на Европа в рамките на Частичното споразумение в областта на социалното и общественото здраве. През 1996 г. Европейската комисия публикува декларация, озаглавена ‘Равенство на възможностите за хора с увреждания’ – Нова стратегия на Европейската общност за хората с увреждания. Бяха приложени конкретни мерки за борба с дискриминацията и през май 1999 г. социалните партньори официално приеха Съвместната декларация за заетостта на хората с увреждания.
Друг важен документ – План за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания 2006-2015 – гарантира пълно и активно участие в обществото, равни възможности, недискриминация, независим живот в местната общност, накратко – пълни граждански права за всички хора с увреждания. Планът предоставя десетгодишна референтна рамка за политиката за хората с увреждания и законодателството, основано на правата на човека. Неговите петнадесет основни линии за действие обхващат над 40 цели и над 160 конкретни дейности, които трябва да бъдат предприети от държавите-членки.
При разработването на инициативи на ЕС за правата на хората с увреждания е важно да се вземат предвид следните всеобхватни правни и политически рамки:
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е международен договор за правата на човека, който изяснява, че всички хора с увреждания имат право да участват в гражданския, политическия, икономическия, социалния и културния живот на общността, както всички други. Конвенцията посочва какво трябва да направят публичните и частните власти, за да осигурят и насърчат пълното упражняване на тези права от всички хора с увреждания. Всички държави-членки на ЕС и Европейският съюз са ратифицирали тази важна правна рамка.
Европейската харта за основните права обединява основните права на всеки, който живее в ЕС. Хартата е правно обвързваща в ЕС. Това означава, че всички институции и органи на ЕС, включително националните правителства, трябва да зачитат правата, съдържащи се в Хартата, при изготвянето на законодателството и политиката на ЕС. На национално ниво, политиците трябва да спазват Хартата, когато прилагат законодателството на ЕС.
За да продължи дейността си, ЕС публикува „Европейска стратегия за хората с увреждания 2010-2020 г.“ да популяризира Европа без бариери и да даде възможност на хората с увреждания да могат да се радват на правата си и да участват пълноценно в обществото и икономиката. Тя описва набор от цели и действия за прилагане на политиката за хората с увреждания. Приоритетните й области са фокусирани върху достъпността; участието; равенството; наемането на работа; образованието и обучението; социалната защита; здравето и външни дейности.
С наближаването на следващия програмен период тук се предлагат някои критични забележки и предложения относно точки, които трябва да бъдат взети под внимание: липсват препратки към интелектуални / множествени / тежки увреждания – целият стратегически документ се фокусира главно върху конкретната ситуация на лица с физически увреждания, представяйки едностранна европейска картина. Съюзът трябва да се справи с проблема, който подкопава качеството на предоставяните услуги, а в някои случаи и тяхната наличност трябва да бъде най-важната мярка за резултатите. Потребителите трябва да бъдат помолени за личната им обратна връзка.
Следващи теми: Независим живот; Качество на живот; Доставчици на услуги за хора с увреждания и качество на услугите; Обучение на основния и специализиран персонал, работещ с хора с увреждания; Устойчивостта на финансирането на хората с увреждания трябва да бъде приоритет на стратегията за новия програмен период.
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са втората по големина част от бюджета на ЕС. За периода 2014-2020 г. тези фондове имат за цел, наред с другото, да подобрят достъпността, да се борят срещу бедността и социалното изключване и да увеличат възможностите за образование и заетост на хората с увреждания в ЕС. Представителните организации на хората с увреждания и самите хора с увреждания трябваше да бъдат консултирани, включени и да са получили подкрепа.
